Селището е разположено на хълм с южно изложение, който се образува между предполието на търновските височини на предбалкана и Дунавската хълмиста равнина.
Намира се на левия бряг на р. Янтра, на 7 км от Горна Оряховица и на 14 км от Велико Търново. Релефът е слабо хълмист и долинен. Надморската му височина е 50 м. Климатът е умерено континентален, с горещо лято и студена зима. Средната годишна температура е 11℃. Средната годишна сума на валежите е 550 мм, които са под средните за страната. Често явление са мъглите, сланите и гръмотевичните бури.
В района на селището подпочвените води са недостатъчни. Главен воден източник е р. Янтра, която има пролетно пълноводие и дъждовно-снежен режим. Маловодна е в края на лятото и началото на есента. В миналото за увеличаване на подпочвените води на територията на селището, спомагали изградените напоителни канали на напоителната система „Росица“.
Почвите са алувиално-ливадни, алувиално-черноземни, като по поречието на Янтра са подходящи за отглеждане на зеленчуци. Малко са тъмносивите горски почви, преобладават излужените черноземи – подходящи за отглеждане на зърнени култури и овощия.
Селското стопанство се характеризира с развито растениевъдство – отглеждат се пшеница, ечемик, царевица, захарно цвекло, слънчоглед. От животновъдството – крави, овце, кози и птици.
В землището на Долна Оряховица са открити следи от желязната епоха и античността (м. Гаджала и м. Пенев мост), но средновековната му история е свързана с поселението около крепостта Ряховец и историята на Горна Оряховица.
В землището са запазени останки от тракийски и римски селища и трако-римски могилен некропол. Малкото намерени археологически находки на около 2 км северозападно от днешното селище говорят, че в местността Пенев мост е имало римско селище. Там е намерена натрошена строителна и битова керамика, която е близка с керамиката на античните керамични центрове на територията на Никополис ад Иструм, Бутово, Хотница, Павликени. През 1904 г. В местността Песаров кладенец при оран е открита гробница на мъж и жена. Накитите са от ІІ – ІІІ в. от н.е.
През 1961 г. В местността могилите при оран е открита колективна находка от 115 сребърни римски монети от ІІ – ІІІ век.
Селището се споменава с името Долна Оряховица в турски документи от края на ХVІІ и началото на ХVІІІ век.
Селището има две църкви, построени още преди освобождението. Църквата „успение богородично“ е построена през 1834г., а църквата „Св. Георги“ през 1870г.
За начало на килийното образование се смята 1830 г. Първата училищна сграда е построена през 1871 г.
Читалището е основано през 1883 г., а първата му сграда е построена и открита през 1922 г.
На 14 декември 1930 г. тържествено е открит паметник на загиналите долнооряховчани във войните от 1912 до 1918 г. През 1984 г. е открит и паметник на загиналите антифашисти (1923 – 1944) и в отечествената война (1944 – 1945).
В града е уредена постоянна етнографска музейна експозиция, която се намира на ул. „Георги Раковски“ 21. Тя е открита през 1993 г. в реставрираната къща на фамилията Козлеви. Плевнята към къщата е напълно възстановена и адаптирана за изложбена зала, която лесно се превръща в прожекционна зала. В момента функционира като постоянна изложба – история на Долна Оряховица. В музея се съхраняват над 2000 експоната, документи, снимки, книги, свързани с историята и етнографията на Долна Оряховица.